Poems by ​Aksinia Mihaylova

 
 
 
Преди пепелта
 
Легни до мен,
преди зората да изпразни гърлото си,
бъди лявото ми крило.
 
Ако полетя със теб,
ще съм анонимна птица 
в окрайнините на неумолимото ти небе.
Виж телата ни, те още  разговарят,
защото пазят свободата си и топлината
на няколко маха от миналото лято.
 
Така подхвърчаме по тротоарите
на този континент, всеки в своето ято,
кълвем зрънца, които случайността ни подхвърля,
препъвайки се в Запада, отдавайки се на Изтока,
и само един път в годината
ставаме безсмъртна птица.
 
 
 
Before the Ashes
 
Lie beside me  
before the dawn empties its throat,
be my left wing.
 
If I flew up with you,
I’d be an anonymous bird
at the edges of your unrelenting sky.
Look at our bodies, they’re still talking to each other,
because they’ve kept their freedom and the warmth
from a few wingbeats in the last summer.
 
And so we’re fluttering above the sidewalks
of this continent, each in our own flock,
pecking at the tiny grains tossed by randomness,
stumbling on the West, giving ourselves to the East,
and only once a year
we become a deathless bird.
 
 
Translation from the bulgarian into english: Roumiana Tiholova
 
 
 
 
 
 
Шал, дълъг 17 години
 
 
Отдавна зимуваме
в различен юг
и сънищата ни са различни,
но не ги помним сутрин,
затова още летим заедно.
 
Невъзможно е да ти разкажа:
червен копринен шал
е мартенският ден в този град,
връзвам края на утрото
за устието на реката,
а вятърът го издува,
развежда го из кварталните
улички и по балконите
никнат саксии
с алено мушкато.
 
Нося кал и сламка в човката
за ново гнездо
и летя високо над калдаръмите,
и летя ниско над покривите
и го няма мястото  –  
в края на главната улица
е остатъкът от  деня,
завит около врата ти
като незарастваща рана.
 
 
​
A 17-year long scarf
 
For a long time,
we’ve been passing the winters
at different points of the South,
and our dreams are different now,
but for we forget our stories at dawn,
we’re still flying together.
 
It’s impossible to tell you about:
a red silk scarf
is the day of March in this town,
I tie the edges of the dawn
to the river’s mouth,
yet the wind is bulging them,
flowing them across the boroughs’
alleys and flower pots sprout up
on the balconies
heavy with scarlet geraniums.
 
I’m carrying mud and a straw in my beak
for a new nest
and I’m flying high over the cobblestone streets,
and I’m flying low over the roofs
and the place hasn’t been there –
at the end of the main street
are the remains of the day,
wrapped around your neck
like an open wound.
 
 
 
Translation from the bulgarian into English: Roumiana Tiholova
 
 

​Aksinia Mihaylova, poet and translator, born in 1963. Author of 5 poetry books in Bulgarian, two in French Ciel à perdre (Gallimard, 2014, Prix Apollinaire), Le baiser du temps (Gallimard, 2019, Prix Max Jacob 2020) and 5 books of selected poems  in Slovak, Arabic, Italian, Romanian and Latvian. Her poems are published in more than 18 Europeans languages, in Canada, Mexico, India, China and Japon. Has translated into Bulgarian more than 35 books – prose and poetry. Member of the Bulgarian P.E.N. Centre  and Union of the Translators in Bulgaria. Lives and works in Sofia, Bulgaria.

---

---