Poems by Maria Kalinova 

1.
You Kissed My Wife
 
The sharp click of the camera
Pinned the illicit lovers.
No frame-up whatsoever.
You kissed my wife under the glare
Of the automatic photoflash.
An open-eyed kiss.
 
You kissed my wife,
The sharp contours of your face
Melting over her pale make-up,
Your faces slowly stretching,
Slowly enough so I could
Begin to see at last
The changes in her appearance
That time had brought along.
 
You kissed my wife,
Even more beautiful with her fine mesh of wrinkles,
The tiredness of everyday routine,
The fluffy locks coated with dye.
You kissed my wife
As I stood there or rather I did not,
For you didn’t know it, I was silent,
I reduced the visual angle,
I was present through my own
Disappearance.

2.
Swarms
 
Bright, they are working bright;
Drawn by their bent waists,
A tractor comes along straight through the thorns,
Followed by the rest of the immeasurably
Heavy and agrammatic sun-machinery.
 
Never will the machines cut loose,
Circling instead through time’s dust.
Look at their stigmas in the magnetic fields
Where in the white hot wheat
Mother and father labour bright,
Not speaking much, communication
Basic, terse,
And slipshod.
 
They’ve been working all the time for me,
From the infant days to this very second,
Transforming tons of hydrogen, smoke,
And primal rage, gathering the sheaves
Of the unforeseen, as long as they preserve
Their human aspect.
 
At times, however, they transform into
A swarm of insects, inappeasable, and if
One of them flaps their wings
At the edge of the universe, I know: just where,
Just where I am, something exceedingly
Speechless and softless
Stings me.
 
Тranslated by Angel Igov
 
 
 
 
 
1.
Ти целуна жена ми
 
Внезапното щракване на фотоапарата
запечата тайните любовници,
нямаше нищо инсценирано.
Ти целуна жена ми под зарята
на автоматичната светкавицата.
Целувка с отворени очи.
 
Ти целуна жена ми,
острите ти лицеви контури
се стичаха върху бледия ѝ грим,
разтегляха се лицата ви бавно,
достатъчно бавно, за да мога
най-сетне да прогледна
за измененията във вида ѝ,
настъпили в хода на времето.
 
Ти целуна жена ми
още по-красива с фината мрежа от бръчки,
умората от повтарящото се всекидневие,
бухналите кичури и боята, която ги покрива.
Ти целуна жена ми,
стоях там или по-скоро не стоях там,
понеже вие не го знаехте, мълчах,
смалих ъгъла на гледане,
присъствах през собственото
си изчезване.
 
 
2.
Рояци
 
Светли, те работят светли,
привлечен от свитите им кръстове,
наближава трактор – прегазва тръните,
след него идва останалата безкрайно
тежка и аграматична слънце-техника.
 
Никога няма машините да се откъснат,
ще кръжат през прахта на времето,
виж стигмите им в магнитните полета,
където, сред нажежената пшеница,
светли, работят майка и татко,
не говорят много, разбират се
надве-натри, накратко
и през пръсти.
 
През цялото време те работят за мен:
от дните невръстни до тази секунда,
преобразувайки тонове водород, дим
и първородна ярост, събират снопите
на непредвидимото, докато
са в човешки облик.
 
Понякога обаче те се превръщат
в рояк насекоми, неукротими, и ако
някой от тях в крайчеца на всемира,
замахне с крила, аз зная: точно където,
точно където съм аз, нещо – извънредно
безглаголно и безмилно –
ме ужилва.

Maria Kalinova (1983) is an Associate professor at the Department of “Theory and History of Literature“ at Sofia University, Bulgaria. She is the author of “Infancy and Intellectual History of Bulgarian National Revival Writers” (2018), “Chaos and disorder. The Contingent of Language, Literature and Philosophy”(2018) – co-authored with Kamelia Spassova and Vassil Vidinsky, “Exotopy: On the External Context of Literature” (2020). She is an editor of “Literary Journal”, a managing director of VS Publishing House, a member of the Bulgarian Society for Eighteenth-Century Studies. She published three books of poetry: “The Eye” (2004), “Under the Knife of Supper” (2008), “Sun-Technique” (2024).

---

---