Poems by Aksinia Mihaylova
|
1.
Passing trains to my brother Everything is still the same after the midpoint of our lives just passed- we buy apples at the market next to the train station, a kilogram of corn seeds to be sown by our father, some seedlings of petunias for our mother. Fifteen minutes embrace a few Saturdays spent together at different platforms. And as we’re stirring up our silence at the bottom of the plastic coffee cups, the petunias bloom as big as the bells of the village church and start tolling above the roofs, twice for mama, thrice for papa, corn is rising into the sky, where a tired boat struggles to tear down the chain of clouds. When you embrace me before saying goodbye, in the fading blue of your eyes I read with hesitation that nothing except our blood is still the same. Translation into English: Roumiana Tiholova 2. This is a different poem Is it because we live in different latitudes and autumn arrives early in my land while you travel from city to city, reading poems and analyzing Cendrars, trying to explain why “when you love, you must leave”, that I stir the plum jam on the stove with my Grandma’s big wooden spoon, watch the garden, always the same in September, watch life, always bigger than us, and I understand that there are no synonyms. The hens in the yard bicker over one freshly-dug worm, the neighbor in the middle of his apiary tries to initiate the new queen bee in the beehive, which he placed last night, because it’s impossible for two queens to live under the same roof, and I take out one deluded bee about to drown in the third jar of jam. Translation into English: Katerina Stoykova-Klemer 3. It’s not just one Where did this mid-May snow in Sarajevo come from? It looks as though the weather is acquiring people’s bad habits. Everything in history repeats, say the men at the pub. The Balkans are a swollen vein which Europe slices open every few decades to purify its aging blood. The most important things start at the market, at the beginning and the end of the century, every time at a restless market. Just like spring, which always comes on a Friday and chooses a pub with round tables where the meaning of each unsaid word is visible from all sides, just like our innocent hands in the middle of the table, shielding the bellybutton of the world. Translation into English: Katerina Stoykova-Klemer 1. Разминаващи се влакове на брат ми Всичко си е същото малко след средата на живота. Купуваме ябълки от пазарчето до гарата, килограм царевица за посев на тате, три корена петунии за мама. Петнадесет минути побират няколкото споделени съботи на различни перони. И докато разбъркваме мълчанието на дъното на пластмасовите чашки с кафе, цветовете на петуниите порастват колкото селски камбани и заехтяват протяжно над покривите, два пъти за мама, три пъти за тате, царевицата избуява до небето, а там една уморена лодка се мъчи да разкъса синджира от облаци. Когато ме прегръщаш на раздяла, в прецъфтяващото синьо на очите ти просричвам, че вече нищо, освен кръвта ни, не е същото. 2. Това е друго стихотворение Дали защото живеем в различни ширини и есента идва рано в моя край, докато ти пътуваш от град на град, четеш стихове и анализираш Сандрар, опитвайки се да обясниш защо „когато обичаш, трябва да си тръгнеш”, аз разбърквам мармалада от сливи на печката с голямата дървена лъжица на баба, гледам градината, винаги една и съща през септември, гледам живота, винаги по-голям от нас, и разбирам, че няма синоним. Кокошките в двора се карат за един току-що изровен червей, съседът в средата на своя пчелин се опитва да въведе новата пчела царица в кошера, който постави снощи, защото е невъзможно две царици да живеят под един покрив, а аз изваждам една заблудена пчела, на път да се удави в третото бурканче с мармалад. 3. Не е само един Откъде се взе този сняг в Сараево в средата на май? Изглежда времето придобива лошите навици на хората. Нещата се повтарят, говорят мъжете в кръчмата. Балканите са набъбнала вена, която Европа разрязва през няколко десетилетия, за да пречисти застаряващата си кръв. Най-важните неща започват от пазара. В началото и края на века – сред един разбунен пазар. Също като пролетта, която винаги идва в петък и избира кръчмата с кръгли маси, където смисълът на всяка премълчана дума е видим отвсякъде, като невинните ни ръце в средата на масата, закрилящи пъпа на света. |
Aksinia Mihaylova, poet and translator, born in 1963. Author of 6 poetry books in Bulgarian, three in French Ciel à perdre (Gallimard, 2014, Prix Apollinaire), Le baiser du temps (Gallimard, 2019, Prix Max Jacob 2020), and Ciel à perdre suivi de Le Jardin des hommes (Collection Poésie/Gallimard, Gallimard, 2021) and 6 books of selected poems in Slovak, Arabic, Italian, Romanian, Latvian and Greek. Her poems are published in more than 20 Europeans languages, in Canada, Mexico, India, China and Japan. Has translated into Bulgarian more than 40 books – prose and poetry. Member of the Bulgarian P.E.N. Centre and Union of the Translators in Bulgaria. Lives and works in Sofia, Bulgaria.
|
